Сензорът е устройство, способно да възприема състоянието на среда или обект-като температура, налягане, интензитет на светлината или позиция-и да преобразува тази информация в електрически сигнали. Принципът му на действие се основава на физични или химични ефекти, като термоелектрични, фотоелектрични или пиезорезистивни ефекти. Често срещаните типове сензори включват температурни сензори (напр. термодвойки, RTD), сензори за налягане (напр. пиезоелектрични видове), оптични сензори (напр. фотодиоди) и сензори за движение (напр. акселерометри). Сензорите се използват широко в области като индустриална автоматизация (напр. наблюдение на производствени линии), интелигентни домове (напр. контрол на температурата и влажността) и медицинско оборудване (напр. наблюдение на жизнените показатели). Когато избирате сензор, ключовите фактори, които трябва да имате предвид, включват точност, време за реакция, адаптивност към околната среда (напр. устойчивост на вода и прах) и вида на изходния сигнал (аналогов или цифров).
Процесорът служи като "мозък" на система, отговорен за обработката на данни, събрани от сензори и генериране на команди за управление. Въз основа на изискванията за производителност процесорите могат да бъдат категоризирани в микроконтролери (MCU-подходящи за прости задачи, като Arduino), микропроцесори (MPU-подходящи за сложни изчисления, като серията ARM Cortex) и специализирани процесори (напр. DSP за обработка на сигнали). Ключовите параметри за процесорите включват тактова честота (напр. 1 GHz), брой ядра (напр. четири-ядра), консумация на енергия (напр. 5 W) и поддържани интерфейси (напр. USB, SPI). В промишлени условия процесорите трябва да демонстрират висока надеждност и-производителност в реално време; например процесорите в PLC (програмируеми логически контролери) обикновено поддържат многозадачно планиране и възможности за само-диагностика.